понеделник, 11 декември 2017 г.

Нов прочит на баклавичките

И ето, че вече дойде най- празничният месец в годината. Месецът, посветен на семейството, дългите маси, почивните дни, вълнените чорапи, червните ръкавички и коледните лампички. Месецът, в който очакването е най-приятно и с чието завършване, приключва и годината. Месецът, в който децата трепетно очакват да зърнат добрия белобрад старец и да получат мечтаните подаръци.
Традициите са хубаво нещо, но доколкото събират хората и ги карат да бъдат добри. Отдавна вече не се храним върху слама на пода, но това не ни отдалечава едни от други. Отдавна вече сме подарили всичко, което сме могли да купим на близките си, но това не означава, че ще пропуснем да ги зарадваме отново. Тази година съм решила да създам сама 90% от подаръците. Дали ще успея, ще видим. А ако аз видя и вие ще видите :) В същата връзка, планирам леко да изневеря на обичайното меню за Бъдни вечер. Просто 40 години баклава, взе да ми идва нанагорно. А и напоследък избягваме захарта. И тъй като у дома само възрастните ядем подобни неща ( децата ми са французойчета), ще разнообразя само нашия десерт. Децата ще са наказани :)

Кошнички с дюлево пюре




Продукти:
* 1 бурканче дюлево пюре ( описано как се прави тук)
* 1 ч.ч. орехи, натрошени на средно едро;
* 1 опаковка точени кори;
* мед
* мазнина за намазване а корите



Приготвяне:

Най-удобно за целта, е да се използват формички за мъфини или други, които имат легълца и в тях да се оформят кошничките. Аз имам една за мнохо алки мъфинчета ( да не кажа бонбони) и много обичам да ги използвам за всякакви видове храна на хапки. Не е пролем да се използват и по-големи, разбира се, но тогава кошничките ще са по-големи. Корите се разрязват на квадратчета, с приблизителен размер 8х8см. две квадратчета кори се намазват с мазнина и се поставят в гнездото с намазаната част към тавата. Следващи две отново се намазват и се поставят върху първите две. Двете групи кори са под ъгъл 90 градуса, като идеята е да се оформи чашка, в която да слагаме пълнежа. По същият начин се запълват и останалите гнезда. Във всяко едно е поставя по 1 ч.л. от дюлевото пюре, поръсвасе с орехи и отгоре се посипва малко мед. Пекат се в предварително загрята на 180градус фурна до леко зачервяване на крайчетата. Неверочтно вкусни са и са подходящи за всякакъв повод.




Нздявам се да е видим тази година. Или най-късно в началото на следващата :)

вторник, 7 ноември 2017 г.

Спагети с дюлево пюре

Есен е все още. Листата окапаха, слънцето вече не топли така, появиха се първите топли шалове по вратлетата. Време е за кралицата на есента. Тя не е нито хризантемата, нито шапката в цвят горчица. Не е топлата жилетка, нито дори тиквата. Тя е дюлята. С цвят на златна есен, топъл и мек вкус и аромат на тропическо лято.
Всяка година по това време обираме дървото в двора и се заемам да съхраня всяко парченце от него. Част от плодовете суша за чай през зимата, с друга правя пюре от печени дюли, което използвам по късно за ралични ястия, трета отива в сладкиши, а четвърта оставям да ухае из дома. Напоследък даже един чайник с аромати от лятото и есента, непрекъснато седи върху камината и носи ухание из цялата къща. След дюлевия сироп, дюлевата супа, чийзкейка и божествения италиански сладкиш, е време да сложа тук още едно дюлево изкушение. Ако си падате по паста с тиква (която аз намирам за уникална), няма как да не харесате и тази. А ако не сте опитвали, направете го. Изкючително ароматно е.







Спагети с дюлево пюре

Продукти
(за 1 порция)

* 350 гр спагети или паста по избор;
* 1 с.л. мазнина;
* 1 скилидка чесън;
* 1 малка главичка лук;
* 2 с.л пюре от дюли ( как го приготвям, ще стане ясно по-надолу);
* 100 мл животинска сметана;
* сол и черен пипер.


Приготвяне:

Започваме с пюрето от дюли. За целта взимаме няколко дюли (колкото искаме), измиваме ги и ги нарязваме на произволни парчета с приблизително еднаква големина. Не ги белим. Поставяме ги върху хартия за печене в тава и ги слагаме във фурната на около 200 градуса за около половин час. Всъщност времето зависи от големината на парчетата. Изваждаме ги, когато са омекнали, но не разкашкани. Поставяме още топлите дюли в подходящ съд за пасиране. Лично аз добавям и няколко фурми, за да обогатя сладостта на дюлите. Пасираме до гладкост, ако желаем добавяме подправки и затваряме още топлата смес в бурканчета. Съхраняваме на хладно.
Сваряме пастата до готовност (ал денте). В дълбок тиган слагаме мазнината да загрее. Прибавяме лука, нарязан на ситно да се задуши. Като поомекне, към него добавяме ситно нарязания чесън и разбъркваме. Изсипваме пастата, добавяме пюрето от дюли и сметаната и бъркаме да се разпредели равномерно и да се смесят вкусовете и ароматите. Овкусяваме със сол и черен пипер и по желание поръсваме с пармезан, моцарела или друго сирене. Сервира се веднага.










понеделник, 25 септември 2017 г.

Живот като на картичка и миди по норвежки

С началото на първите есенни дни, е време да се разходим из едно от най-прохладните места в Европа. Въпреки, че ние лично свършихме тази работа в разгара на лятото тук, там ситуацията си беше един вид подготовка за настъпващата есен. Става дума за Норвегия.



Ако някой някога ме попита, къде бих живяла извън България, ако се наложи, веднага бих отговорила Италия. Ако някой някога ме попита къде искам да отида за кратко, също веднага ще отговоря Норвегия. Отдавна като говорим за туризъм, съм спряла да си представям раходки в града, защото в крайна сметка градовете колкото и различни, в един момент започват да си приличат. Поне тези в Европа. Природата за мене е онова нещо, което отличава местата и обуслява как би изглеждал живота там в голяма степен. И както в Италия е в сила правилото: Бог дал, Бог дал, Бог се забравил, така в Норвегия е обратното: колкото дал, толкова и взел. Но това дето го е дал, трудно можеш да го видиш където и да е другаде в Европа или поне в тези размери. Да, за природа говорим определено. След 10-дневна обиколка по норвежките планини и долини, със сигурност мога да кажа :УАУ!











Извадиме невероятен късмет с времето, защото има една приказка, че в Библията, когато валяло 40 дена и 40 нощи, му викали потоп, а в Норвегия му казвали лято. В нашият случай си беше истинска суша. Където и да отидехме, слънцето се облещваше или поне срамежливо се подаваше иззад облаците и предвид летните температури от около 12 градуса, всичко беше перфектно за туризъм. На някои места ни молеха да останем още седмица-две поне, като разчитаха по този начин да удължат лятото си :)











Изминахме над 1000 км из тази приказна страна, видяхме десетки малки и големи водопади, малки и големи глетчери, огромни фиорди, езера и реки, зелени тучни ливади, гори и долини, боровинкови полета, докъдето ти стигне погледът, самотни селца, дървени колиби, сняг през август и зреещи ягоди. Тролове, мъхове, морски деликатеси.







Видяхме овце, скитащи се в нищото горе високо. Запитахме се къде са вълците. И се оказа,че ги няма. Според статистиката на тази огромна територия се скитат едва 30 вълка в дивата природа и това е така, благодарение на разрешения за лов на вълци, тъй като се счита, че те вредят на животновъдите. Силно се съмнявам това да е много вярно, защото овцете в нищото със сигурност умират по често от пребиване по пътя си, но това е положението. Кравите са на по-ниско и обикновено лежат. Явно сред толкова свежа и дъхава тревица и те са отегчени от изобилието и са превърнали поговорката за шопа в начин на живот.















Предвид ограниченията в скоростта по пътищата (80км макс почти навсякъде, често и 70), пътуването е спокойно, без бързане, без надпреварване и е много възможно в продължение на 500км да си се возите с едни и същи автомобили отпред и отзад. За 10-дневната ни разходка, само два пъти ни задмина кола, а ние толкова пъти го направихме. Не случайно Норвегия оглавява класациите за най-малко катастрофи, дори преди 2-3 години според статистиката, се е борила за приза "Нито едно дете убито на пътя".













В Норвегия е много трудно да пиеш алкохол. Обикаляйки като нас, далеч от градовете, си е направо невъзможно. Изключая бирата. А най-хубавото е, че посред лято, ако сложиш 2 бири в багажника, пътуваш цял ден с тях и следобед на брега на някое езеро решиш да отвориш една, тя е с чудесна за пиене температура. Я се опитайте да направите така в Гърция:) Или у нас.
В Норвегия е трудно да ядеш и масло. Магазините са пълни с 300 вида маргарин, но мяслото е явно недооценено. Не че не намерих, но ми стана странно, как може една от най-щастливите и здравите нации в света, да изяжда такова огромно количество храна със съмнителна полза. Същото важи и за полуфабрикатите.



















Хората в Норвегия... не ги видяхме. Навън. Имаше туристи от всякакви породи и малко местни. Обикновено на работа в сферата на услугите. Но не са много по услугите. Предвид стандарта на живот и пълното му несъответствие с която и да е друга страна, спяхме основно в къмпинги и дървени колиби. Да държиш къмпинг или колиба в Норвегия е много рахат работа. Даваш ключове на наемателя, не е нужно да си приветлив, тръскаш една кошница с чаршафи и хавлии и приключваш. Във всяко място за настаняване на видно място е сложен ценоразпис за чаршафите, хавлиите, боклука, и начина по който трябва да оставиш мястото след напускане. Ако не отговаря на описаното, плащаш за всичко по съответните точки. От гостоприемство явно няма нужда. Колкото юргана облякох и съблякох, толкова децата си не съм събличала и обличала в живота си :) Пък не е като да нямам деца.















В Норвегия обаче, е лесно да излезеш навън, да се качиш някъде високо и да осъзнаеш колко незначителни са тревогите ти. Лесно е да се нахраниш в природата, защото рибата, боровинките и горските малини са навсякъде. Лесно е да пренощуваш без пари и да си накладеш огън, защото това е позволено почти навсякъде. Лесно е да си вземеш лодка, да влезеш да гребеш във високопланинско езеро, без да се налага някой да ти я даде- просто като с повечето неща тук, трябва само да се самообслужиш. Лесно е да проветриш главата си, да избистриш ума си, да наградиш душата си със зелено. И може би това е ключът към тяхното щастие- свободата да бъдеш част от всичко, което те заобикаля.

















За да съм в крак с всичко казано дотук, споделям рецептата за миди по норвежки. Или поне така казаха;) Колко са такива, хич няма да задълбавам, но е факт, че са вкусни, особено когато са пресни и извадени от дълбоките норвежки фиорди.



Продукти:

* 1кг миди;
* 300 гр. картофи;
* 1 глава лук;
* 100 мл бяло вино;
* 1 стрък праз лук;
* 200 мл животинска сметана;
* половин лимон;
* 1,5л вода;
* сол, пипер, целина (5-6 стъка), мазнина.



Приготвяне:

Картофите се сваряват и нарязват на филийки. Мидите се почистват и отворените от тях се изхвърлят. Сваряват се във водата, в която са добавени целина, сол, пипер и вино. Варят се 10-15 минути. Онези от тях, които не са се отворили, се изхвърлят. В широк тиган задушаваме лука, добавяме мидите, малка час от бульона от варенето, лимона и сметаната. Готвим няколко минути, като разбъркваме през това време. Накрая добавяме филийките картофи и сервираме веднага.