сряда, 23 декември 2015 г.

За децата и доброто

Напоследък все по-често си задавам въпроса: на какво учим децата си? Изпращаме ги в специални училища, в които да "натрупат" теоритични знания, за неща, които най-вероятно няма да им влязат в употреба. Записваме ги на всевъзможни извънкласни дейности, за да ги подготвим за т.нар. живот и за да "не мислят за глупости", забравяйки, че така ограничаваме до минимум възможността им изобщо да мислят самостоятелно. Несъзнателно, опитвайки се да дадем най-доброто за тях, пазаруваме купища вещи, от които те нямат нужда. Създаваме маркопоклонници, осигурявайки им най-модерните кецове и поощряваме целият този целофан, да бъде пътя към така жадуваната "популярност". Мога да изреждам до безобразие, да давам примери с факти, но не това е целта ми. Ние, също както правим с тях, забравяме просто да живеем и да се радваме искрено. На незабележимите успехчета, които правят дните ни цветни, на постиженията на другите, на опитите си, на провалите си, на всеки обикновен ден. Все гоним необикновеното.
Да бъдеш добър не се възпитава. То се създава и претворява. Създаваш го в себе си, а децата копират. Без да се замисляш как точно го правиш. После само окуражаваш. И споделяш: със семейството-всички неща, които са те развулнували, а онова, което ни е в повече- с всички останали, които не са толкова големи късметлии като нас. Малкото се натрупва! И винаги има нужда от добри начинания!

Коледните базари са хубав начин да завършим годината с подобни мисли. И да посеем семето за следващата да творят доброта и да сбъдват желания.

Тази година дъщеря ми изнамери картинка в мрежата и каза:"Искам да направим ТОВА за базара. И както после сама каза: "Три дена ги правихме, а се продадоха за 3 минути". И удовлетворението се виждаше в очите и. Поуката, надявам се, също да е разбрала. Училището събра половината от необходимата сума за добра кауза.



Коледни кексчета на клечка


Продукти:

Малко са ориентировъчни, тъй като всичко се свежда до консистенция, а тя от своя страна зависи в голяма степен от марката на използваните продукти. От посочените количества, грубо излизат около 30 кексчета със среден размер.

за кекса:
* 3 яйца;
* 1 ч.ч. прясно мляко;
* 1 1/2 ч.ч. захар
* 3/4 ч.ч. олио;
* 2 ч.ч. брашно;
* 2 с.л какао;
* 100 гр. млечен шоколад;
* 1 бакпулвер.

за крема:
* 1 кутия крем сирене ( при мен Hochland);
* 2 с.л. мед;
* 50 гр. масло.

за глазурата:
* 150 гр. черен шоколад;
* 150 гр. бял шоколад ( използвах шоколадови перли за топене);
* поръски и декорации по желание.



Приготвяне:

Първо приготвяме кекса: разбиваме яйцата със захарта. Постепенно добавяме олиото, брашното с бакпулвера, какаото и прясното мляко. Разтопяваме шоколада на водна баня и когато е охладен леко, добаваме към сместа. Тестото се изсипва в намазнена и набрашнена ( или покрита с хартия за печене) форма и се слага в предварително загрята на около 180 градуса фурна. Пече се до почти суха клечка:). Оставяме го да изсъхне хубаво ( при мен едно денонощие).
На следващият ден приготвяме крема. Натрошаваме на трохи кекса ( най-лесно е в блендер) и смесваме с крема. Идеята е да се получи лесна за оформяне на топчета маса. Ако сместа изглежда ронлива, добавяме още малко масло. Ако не е достатъчно сладко, добавяме пудра захар към маслото. Всичко е въпрос на преценка. След като оформим топчетата, ги слагаме в хладилник да стегнат за няколко часа ( поне 1-2ч.). После идва момента да забием клечки във всяко едно кексче. За целта разтапяме съвсем малко шоколад, топваме всяка клечка в него и набучваме по кексчета. Следва ново поставяне в хладилника за да стегнат клечките за кексчетата. Аз отново оставих за довършване на следващият ден. На последната стъпка, разтопяваме двата вида шоколад и подготвяме декорациите. Топваме всяко кексче в шоколадова смес и декорираме.
Тези неща могат да се правят от всичко и с всякакви декорации. аз обаче не харесвам вкуа на зафарните покрития, затова наблегнахме на шоколад и захарни поръски.
Декорацията е изцяло дело на двете момичета у дома, та ако нещо не е в разрез с представите ви за красота, да кажем, че са просто шаренки;)



Винаги има нужда от добри начинания!
Весели празници!



сряда, 9 декември 2015 г.

Ала италиански сладкиш с дюли и крем


Та разправях наскоро, че като бяхме в селските части на Италия, търсейки къде да хапнем от прочутите бомбети, попаднахме случайно в един ресторант. Абсолютно нетипичен за района: голям, с леко соц-привкус, от онези, в които навремето правеха сватбите и нито един клиент вътре (е, вярно , че беше средата на ноември). Но пред алтернативата да останем гладни в 3 следобед или да мятаме сандвичи на крак, предпочетохме да седнем. И оттам насетне целия дефект, се превърна в ефект. Невероятно меню, комплименти от заведението, домашно приготвени ликьори (които иначе дори не опитвам), сладки приказки със сервитьора за България и Италия и така час-два, докато не дойде време за десерта. Типично за хора с отношение към храната, момчето ни предложи нещо, което не можа да обясни с думи, но ни увери, че със сигурност ще ни хареса, тъй като е сезонно и много вкусно. Повярвахме му. И вярвайте ми, от тогава до сега, съм го приготвяла 5-6 пъти, пред различна аудитория и е бил много добре оценен. Тъй като, разбира се, никой не ми даде рецептата, не претендирам за оригиналност, но опитвалите го и там, и у дома, твърдят, че на вкус съм го докарала идеално. За визията... трудно е да се опише. И онази, и моята, нямат нищо общо с представата за естетика и красота, но пък всяко пакетче е уникално;) И доста нефотогенично :)
Та така: ако някой знае със сигурност какво съм яла, нека ме допълва, тъкмо ще усъвършенствам рецептата. Дотогава- моята побългарена версия:



Продукти:
( за 10 порции)

* точени кори (няколко листа);
* 5 жълтъка;
* 150 гр захар за крема и 100 гр за дюлите;
* ванилия ( пръчка или пакетче);
* 350 мл прясно мляко;
* 1/2 ч.ч. смлени орехи;
* 2-3 дюли ( в зависимост от големината);
* 1/2 к.л. канела;
* шепа стафиди;
* мазнина за намазване на съдовете.




Приготвяне:

Предварително казвам, че в този сладкиш се използва Vincotto- традиционна подправка от Пулия, която аз не притежавам, така че който я има, нека щедро се възползва от нея. Със сигурност ще подобри още повече вкуса. Но и без него си е супер. А иначе, намерих му името в страницата на ресторанта. Ако някой има желание да рови повече, ето го: Sfoglia croccante di mela cotogna e noci su crema pasticcera e Vincotto.

Първо приготвяме дюлите:
Нарязваме ги на едри парчета и ги поставяме в 100гр вряща вода със 100 гр захар. Добавяме и канелата. Варим 10-тина минути или докато омекнат, но не да станат кашави. Оставяме да настрани да изстинат. После приготвяме крема:
Разбиваме жълтъците със захарта. Отделно загряваме на котлона прясното мляко. Ако използваме пръчка ванилия, поставяме я в него. Ако не, изсипваме ванилията при яйцата. Когато млякото се загрее, изсипваме в него яйцата и бъркаме непрекъснато до получаване на гладък крем. Добавяме орехите и разбъркваме. Покриваме, за да не хваща кора и също оставяме настрани.
Идва ред на сглобяването. Тъй като не знам как беше оформен онзи сладкиш, използвах тази техника, която Ивана сърдечно се нави да изрови от италианските сайтове вместо мен. Но тъй като онзи не беше пакетче, а по-скоро с формата на мъфин, аз притиснах стърчащите ръбчета отгоре. Та така: намазняваме формички ( използвах купички от алпака за крем карамел). Във всяка от тях поставяме два листа, изрязани квадрата точени кори и внимателно ги разпъваме по формата на съда. Изсипваме вътре част от крема, поръсваме с няколко стафидки. Отцеждаме дюлите от сиропа и ги нарязваме на ситно. Разпределяме ги по порцийките. След това завиваме хубаво краищата, слагаме още един квадрат лист отгоре, заглаждаме леко със сиропа от дюлите и поставяме във фурната. Печем на около 180 градуса за 15 минути, след което изваждаме от купичките и печем за още няколко минути върху хартия за печене. Сервират се топли, но на мен ми харесват и студени. Абе, всякак:)