неделя, 31 май 2015 г.

Моменти-май 2015

Мисля, че този месец засега ми влиза в графата: ЛЮБИМ!
Поскитахме доста за нормалните ни представи. След охлювът в банята, който живее там от няколко месеца, у дома трайно се нанесоха няколко семейства паяци, мравките прерязаха лентата на магистралата си точно през средата на хола, а аз нямам време да присъствам на нито едно от тези важни за бабалюгите моменти. Но имах своите далеч от дома:

Открих малък гръцки остров и казах: "Здравей" на убийствено синьото море.









Разхождах се сред минзухари на Витоша:





Направихме отново снежен човечец:



Газих в локви и потоци:







Видях витошкия Стоунхендж:



Една родова сбирка, една 90-годишнина и отново на път- в любимата ми Гела и околностите:

















И също толкова любимият ми язовир:





Наздраве, за летящ старт на седмицата! И честит празник на всички деца!






сряда, 27 май 2015 г.

Експеримент на тема: орехов "тахан"

Вчера, докато си подготвях продуктите да правя пиле със сос "Сациви", нещо се бях замислила, замечтала или каквото и да се казва там на онова заглеждане с влажен поглед през прозореца. И така между другото, трошейки си орехи, се озовах пред една огромна купчина, като от един моемнт нататък ясно осъзнавах, че няма да ми трябва чак в тези количества. Обикновено в закуската пускам по 3-4 орехчета на човек, но този път бях прекалила. И тук, желанието ми да опитам нещо като орехов тахан, веднага се стовари пред влажния ми поглед и докато пилето се вареше, "таханът" беше факт. Хич и не претендирам за оригиналност в рецептата, която приложих, нито в методиката, но определено харесвам какво се получи. Тази сутрин отново добавих в закуската орехи, но във вид на "тахан" и желанието ми да закусвам до обяд можеше и да се превърне в реалност, ако не се налагаше да тръгна на работа. Та така, препоръчвам да пробвате това или нещо подобно. Може да се използват всякакви ядки, според вкусът, както и всякакви добавки, пак според него. За здравословност не претендирам, защото може в някакъв момент да съм нарушила някакво правило, но е много вкусно. Направих съвсем малка доза, колкото да пробвам вкуса, но сега нямам търпение да се прибера, за да направя поне 200 грама от тази вкусотия.



Идеята е елементарна: взимаме 100 грама орехи и започваме да ги мелим- вероятно по-лесно е в блендер, но аз имам само пасатор и ползвах него. Меленето става на почивки, тъй като има опасност уредът да не издържи. Когато сместа започне да пуска масло ( в началото е суха, но лека-полека се овлажнява), добавяме още малко ( 1 ч.л.) някакво нерафинирано масло, за да подпомогнем процеса. Процесът продължава до получаване на еднородна, пастообразна маса. На този етап добавих 1 ч.л. мед и малко канела. Струва ми се добра идея да се сложат и други подправки, както може би и какао, но засега не съм опитала.



А пилето със сос "Сациви" стана превъзходно по моите критерии и "предобрено" с канела, според половинът, така че няма да ви го показвам.

сряда, 20 май 2015 г.

Гърция през пролетта

Станах на сума ти години и все още има неща, които изживявам за пръв път- като това да отида през май в Гърция за уикенд. И отсега заявявам- ще го правя всеки май месец, когато ми се отвори възможност.



Някои от вас сигурно знаят за какво говоря: селца, които сякаш току що се събуждат и започват подготовката си за сезона.








Цъфнали градини с преливащи се аромати.







Пусти плажове, заобиколени от червени макове.



















Зелени гори- да, зелени!







Билки, накъдето се обърнеш.







Онова синьо, та синьо море.









Прясна риба, морски дарове, свежи салатки и онази чудесна 200-милилитрова бутилчица с узо;) Няма туристи- целият остров работи вече специално за теб!

Озовахме се на Амуляни- твърде малък остров. Може да бъде изръчкан из основи във всички посоки за не повече от ден. Ако го изследвате старателно като нас- за два;) Но пък има само едно село и всичко останало е плажове и гори. На всеки плаж-кантина или малък бар. Във всяка кантина- лека , отпускаща музика. Към всяка музика- мохито. Към всяко мохито- мезенце;)











И към това, приятели, с които да го споделиш. Не е ли това всичко, от което има нужда човек да си почине? Хайде починете си и вие малко със снимки. Дано се получи.