петък, 31 октомври 2014 г.

Наздраве за мен;)

Днес добавям още една свещичка към тортата. Вече се намира сребро по косите ми, 40 луди години от моя живот изминаха, дойде първата отгоре. Скоро ще трябва да си купя по-голяма форма за торта, за да мога да редя повече свещички на нея;)
Обичам рождените си дни и изобщо не ми пука, че остарявам. Нали това е единственият сигурен начин да видиш чудото на всяка възраст?
Искам един ден да бъда с бяла накъдрена коса, с големи очила, собственоръчно плетена жилетка и заобиколена от сополиви внуци (а защо не и правнуци) отново да редя свещички по тортата, и отново да празнувам;)



Честит ми рожден ден! Пожелавам си здраве и благодаря на всички хора, които правят живота ми смислен и радостен!Наздраве!




неделя, 26 октомври 2014 г.

Белгийски дневници в картинки

След " еуфорията" от вихъра на циклона, дето ни сполетя този уикенд и първият сняг за сезона, искам да се върна малко назад в началото на месеца и да споделя туй-онуй:


Човек и добре да живее, се жени и тръгва на сватбено пътешествие. После сватбата се превръща в хубав спомен и остават пътешествията. Колкото по-често, толкова по-добре, без значение от посоката, важното е да са споделени с правилния човек.
Когато в началото на месеца моят Половин реши да ме заведе на пътешествие по случай рождения си ден, аз избрах най-"романтичната" дестинация на света, която учуди не един и двама от близките ни приятели. "Брюксел?!?!?! Интересен избор?!?! Какво ви насочи натам?!?!". Истината е, че имах огромно желание да посетя Брюж ( не заради филма-него дори не съм гледала още, а заради стотиците прегледани снимки, които ме накараха да мисля, че този град си заслужава виждането). Та от дума на дума, мераците ми с градовете наоколо станаха 4 и сега ще споделя малко снимки и впечатления, без да изпадам в детайли по всякакви организационни и културни въпроси.

Антверпен:
Казват бил най-аристократичния град в Белгия. Аз това не знам, диаманти например не видях (не ги и търсих). Достатъчно голям град е, за да има какво да видиш и да правиш и в същото време достатъчно малък, за да се почувстваш добре. Пропуснахме единствено гарата, която много исках да видя, но не се получи.































Гент:
И тук имахме известни пропуски- не видяхме онези 30000 сънародници, за които сме чували ( и по-добре). Обаче Белгия започна все повече да ми харесва. И тук като в по-горната страна има канали и велосипеди, но не в онова количество. Спокойно, дружелюбно, красиво. Малки улички, цветя и октомврийско слънце:























Остенде:
Попаднахме непланирано, но тук изживях една от мечтите си- да се разхождам по огрооомен плаж, с огроооомен отлив и единствените обекти наоколо да бъдат човек и куче. Прекрасно, тихо време, топло слънце и ние двамата-наистина сбъдната мечта:

































Брюж:
-още една сбъдната мечта. Може и да имаше туристи, но без онази припряност да отбелязват посетените туристически обекти, а просто хора, наслаждаващи се на всичката красота наоколо. Тук ядох и най-вкусния шоколад, пих и най-хубавата белгийска бира и не си купих дантела;)Тук изкарахме и най-важната и най-романтичната вечер от всичките дни в Белгия.

























































И след толкова обикаляне на района, беше грехота да не останем поне за ден в Брюксел. Трябваше лично да проверя дали този град никак не си струва и честно казано мисля, че когато човек ходи там, където го влече, няма как да не му хареса. Брюксел и пъстър и интересен. Аз съм доволна и благодарна!