събота, 19 юли 2014 г.

Движение

Музата ми е твърде заета в момента- прави списъци и събира багаж за почивка. Оставила съм я на спокойствие, защото тези моменти са най-важните в моята ценностна система що се касае до ежедневие и не искам да я разконцентрирам точно сега. Достатъчни са и всички атаки от страна на пороите и градушките , а също и от децата, който през 15 минути питат: "Кога тръгваме?", "Стана ли време?" и куп подобни и на мен не ми остава нищо друго, освен да вървя след нея и да отмятам точки в листата. Не познавам човек, който да не обича да пътува и аз не правя изключение. Обичам да ходя на непознати места, обичам да извиквам спомени от познати такива, да се раздавам всяка минута в името на удоволствието, но особено много обичам пътуването-самото физическо придвижване към заветната цел. Багажът набъбва, книжките и сламената шапка са поръчани, плажното масло е купено,а фотоапаратът -зареден;) И тъй като посоката е вълната, яхвам гребена и споделям няколко пътни снимки от последното придвижване, ей така, за загряване:















вторник, 8 юли 2014 г.

Сладкиш със сминдух

Това са поредните кофти снимки, които направих на вкусна храна, след лазанята с леща. Понякога просто не се получават, но този сладкиш си заслужава да бъде пробван. Както преди време казах,по време на европейското турне, бях на гости на истинска палестинка, която освен че ни нагости, сподели с мен и някои доста интересни кулинарни предложения. Едно от тях е днешното. Отне ми известно време да намеря сминдух на зърна, който се изисква за този сладкиш, но в мига , в който го открих, го направих, а даже сега замислям как да го дооползотворя така, че да пробвам още неща. Интересното е също, че този сладкиш се приготвя точно от пет-шест прости съставки, а вкусът му е някак деликатен, интересен и много приятен, нещо което аз лично не очаквах от един прост сминдух;) Предварително съобщавам, че е много възможно да не съм схванала някакви детайли от производството на този сладкиш в оригинал, които специалистите по въпроса могат да забележат ако искат, но онова, което получих, толкова ми хареса, че изобщо на този етап не възнамерявам да се ъпгрейтвам;)



Продукти:
* 2 с.л . сминдух на зърна;
* 250 мл вода;
* 1/2 ч.ч зехтин;
1 ч.ч. брашно ( малка);
*1 ч.ч. пшеничен грис (малка);
1/2 ч.л. прясна мая;
* 1 ч.ч. захар (малка);
*орехчета за поръсване.



Приготвяне:

Сминдухът се поставя във водата и се оставя да заври, до пълно сваряване на зърната. Не бива да са разкашкани, а просто меки. Отцежда се водата и зърната се оставят настрана. Към водата добавяме малко обикновена вода, така че отново да я докараме до 250мл. Добавяме брашното, зехтина, гриса и маята и го замесваме леко като тесто. Накрая добавяме и зърната и оставяме за около половин-един час да втаса( до около 2см).Печем получената смес в предварително загрята на максимум фурна, като след поставянето на тавичката, намаляваме на 180 градуса. Печем до леко златисто. Изваждаме от фурната и приготвяме захарен сироп от 1 ч.ч. захар и 1 ч.ч. вода, при непрекъснато разбъркване на котлона за около 5 минути след кипване на сместа. Заливаме охладения сладкиш и оставяме отново да се охлади. Поръсваме с орехчета и консумираме.